Акордеон

Акордеонът е преносим клавишно-мехов музикален инструмент с правоъгълна форма и два набора от клавиши с различна функция. Има два вида акордеони – клавишен акордеон и баян. На клавишния с дясната ръка се използват клавиши, подобно на пиано, докато на баяна с дясната ръка се натискат копчета.

Първият патент за акордеон е регистриран на 6 май 1829 г. във Виена от производителя на органи и пиана Сирил Демиан и синовете му Карл и Гуидо.

Един от първите филми, заснет през 1888, е „Акордеонист“. Филмът представлява поредица от бързозаснети последователни фотографии на свирещ акордеонист. Прожектирани с два кадъра в секунда, фотографиите се превръщат в кинолента, траеща 7 секунди.

Звукоизвличането се образува от въздушна струя, създавана от компресията в средната част (мях) на акордеона и минава през метална пластина. Пластината е закрепена за дървена плочка, всички дървени плочки са поставени в редици, под формата на шини, и са закрепени с восък. В зависимост от модела, броят на шините във вътрешността е различен. Акордеонът е инструмент, при който звученето и на двата набора от клавиши (копчета баси в лявата и клавиши в дясната част), може да бъде променяно посредством превключващи копчета (регистри), разположени в двата края на инструмента. Те са монтирани така, че изпълнителят да може да борави с тях по време на изпълнение, без да се прекъсва звукоизвличането. Копчетата (регистрите), променящи звука на инструмента, всъщност променят броя шините, през които минава въздушната струя. Клавишите и басите са свързани с клапи, монтирани във вътрешността на акордеона. При натискане на клавиш или бас, клапата се отваря и позволява на въздуха да мине през всички отворени шини, за да се възпроизведе звук.